РАЖДАВИЦА

Ще започна най-напред с природните дадености около параклиса в местността "Стойна лака". Той се намира на около километър и половина от сегашното село Раждавица. Дотолкова, доколкото отделни части на селището са се местили съобразно поселниците в тях, може да се предположи, че мястото, където е живял светеца е било до самото село. Още повече, че то се намира недалече и от течението на река Струма, следвано от отшелническите придвижвания на Иван Рилски. За жалост времето не е пощадило параклиса. Понастоящем той е занемарен. Останал е само и най-вече спомена за духовния храм, който да съхранява в преданията и в душата на родното ми село Раждавица присъствието на свети Иван Рилски. Иначе от някогашната постройка на параклиса е останала стена, изградена от камъни, замазани с хоросан. От стената, из два чучура, тече вода. В самата стена има вдлъбнатини - места за палене на свещи, и тези вдлъбнатини са от старо време. До самия параклис се отваря поляна, където става богослужението в чест на светеца. Богослужението се извършва на именния ден на Иван Рилски, по календара през месец ноември. Параклисът е издигнат точно на мястото, където е била колибата на светеца-проповедник, когато е живял в местността "Стойна лака" край селото. Живущите в Раждавица отивали на богослужението, като носели различни храни, които свещеникът освещавал, за здраве и берекет. След това всички се събирали на празничен обяд. Младежите играели хора, подзвуците на хороводни песни. Всъщност ставал истински народен събор, на който незримо е присъствал духът на светеца, оставил паметни следи на това място, незаличени толкова векове .и през толкова изпитания. До параклиса има петнадесетина декара обработваема земя, заета с насаждения от лозя, череши, кайсии и други плодни дръвчета. Земята е обработвана до 1975-та година. Понастоящем е пустееща.

Лично аз се уверих, че водата, която изтича от стената на параклиса е лековита. Преди дванайсет години, през 1990-та година внуците ми Александър и Калин, деца на сина ми Митко, бяха на гости при мен през лятото в Раждавица. На Калин се възпалиха двете очи до силно зачервяване. Канехме се да го заведем на очен лекар в Кюстендил. Наша роднина, от съседната къща, ни препоръча да отидем на светата вода и при отворени клепачи, да измием очите. Да напълним две шишета от същата вода и вкъщи да продължим лечението. Изпълнихме препоръката и три дни след това зачервяването и сърбежите на очите изчезнаха.

На един километър северно от параклиса се намират останки от средновековна крепост. Дали тя е съществувала по времето, когато тук е обитавал свети Иван Рилски? Нищо чудно тя да е от по-късен период, тъй като той едва ли би се спрял на място, където има такава крепост, с войници и стражеви кули. Местността, едва ли е случайно, се именува "Кулите". Крепостта трябва да е пазила от византийски нападения прохода "Земенско дефиле", който открива пътя към Земен, София и Перник. Забележително е, че тази крепост е заобиколена от люлякови храсти и тук пролетно време ухае на люляк, а красотата грабва погледа. В крепостта има подземно помещение, обковано с дъбови греди, които стоят открити стотици години, без да се повреждат, гният или ерозират.

И ако поклонникът е дошъл по нашите места не само да запали свещ пред стената на параклиса "Свети Иван Рилски", а му се иска да набере букет люляк, или да се удиви на забележителното майсторство на крепостните строители, направили дъбовата облицовка така, че тя още да стои непокътната от времето, като незаличим паметник на българското строителство, този поклонник може да отиде на километър и половина южно от Раждавица и да положи своя букет на също така паметно място, "Шишманица". Там през 1330 година е станало сражението между войските на българския цар Михаил Шишман и войските на сръбския крал Стефан Дочански. Историята говори, а преданието потвърждава, че било сключено тридневно примирие за прекратяване на боевете между двете войскови сили, като целта била да бъдат прибрани убитите от двете страни на бойната линия. Уповавайки се на това примирие, българските войници се пръснали по околните села да търсят храна. Стефан Дочански се възползвал от това и внезапно и вероломно нарушил примирието, като нападнал внезапно българския лагер. В последвалата жестока битка паднал убит българският цар Михаил Шишман. За да остави не само костите си, но и името си тук, по нашите места.

гръцки означава "Горна теснина". А в преданията се е водело като "Златица". По данни на Стоянчо Ковачки в това селище през 840-та година е построена черквата "Света Богородица". Изградена е от камъни и тухли, еднокорабна, с цилиндричен свод и размери шест метра и половина дължина и четири метра широчина. През дванайсти век черквата отново е била изписана със светии, рисувани в цял ръст. Някои от рисунките са запазени. Има надписи на старобългарски език. По-късно черквата бе изоставена, без покрив и врата. Страничните стени започнали да се рушат. Стоянчо Ковачки, наш староселец, ми е казвал и убедено твърдеше пред мене, че когато Иван Рилски е живял в колиба в местността "Стойна лака", е идвал да се моли в черквата "Света Богородица". Питал съм го - откъде знае това, за да го твърди. Той ми е отговарял, че го знае от свои деди. И освен това е сигурен, че е било така. Дали пък не е виждал в съновиденията си Светеца да отива и да се моли - иначе откъде ще се вземе у него тая увереност? Постепенно и аз почнах да вярвам, че е било така. Защото не може да има черква в такава близост, и отшелникът да не е идвал в нея за да отправи молитви към Бога и да посвети хората от тукашното население в словото Божие. И тук има още една отворена страница, която чака да бъде попълнена Ьт науката. А може би всеки от нас ще я попълва и ще доизгражда в своето съзнание образа на тоя, с когото са свързани местата на неговите обиталища, сред които Раждавица се утвърждава все повече. И още една подробност - към черквата е имало обител-поме-щение, където за краткотрайно време са пребивавали бездомни хора. Благородни и благочестиви християни им давали временно храна. По инициатива на Стоянчо Ковачки, който беше председател на трудовокооперативното земеделско стопонство в Раждавица, през 1952 година с разноски на стопанството, черквата бе ремонтирана. Но не достигаха пари за реставрация на изписаните светци. Доизградени бяха страничните сте-

ни, възстановен бе тавана и вратата. Понастоящем, поради финансови или кой знае какви неуредици, черквата не се ползва и стои заключена. Помня, че в моето юношество, когато бях на 13-14 години, там ходехме с деца от махалата да берем люляк. Черквата бе потънала в люлякови храсти. Иманярите от Раждавица, Стоянчо по прякор Мерако, Петър Захариев и Милан Минков, при разкопки през 1934 година разкрили мазе под черквата, където имало укрити седем турски пистолети. Това мазе навярно е служило за укриване на оръжие, хора и жито - все част от свързаните с превратности страници на моя край. Селището 'Торна Са-теска" - или по български "Златица" е просъществувало до началото на 17 век. Сполетяло го чума. Тя помела почти цялото население. Малкото жители, които-останали, се поселили в сегашното месторазположение на село Раждавица, на левия бряг на река Струма.

От дълбока древност по тези земи е имало живот. На десния бряг на река Струма, на -около петстотин метра от параклиса "Свети Иван Рилски" е добивана медна руда. Останки от подземни рудници все още съществуват. Рудникът, вероятно на концесия, в по-късно време е бил експлоатиран от английска фирма. До 1950 година фирмата си имаше свой представител, бай Цанко. Раждавчани го помнеха с това, че получаваще заплатата си по пощата. Заедно с брат си Кольо бяха построили дървена колиба и зиме и лете в продължение на десетки години живееха в тази колиба. Купуваха си храна от село Раждавица.

На два километра от параклиса и на петстотин метра от Раждавица, южно на левия бряг на река Струма, в древността е имало голямо селище, останало с име Традището". Първите заселници са били траките, преди три хиляди години. По-специално хората от племето трако-пеоницки три хиляди години преди новата ера се заселили. Това е видно и от редицата изследвания- исторически и археологически. Понастоящем все още се откриват мраморни колони, остатъци от водопроводни тръби, глинени съдове за съхранение на зърно, което говори за поминъка и живота на нашите далечни предци-заселници, на които ние сме продължители и наследници. Културните пластове, наслоени по земите на нашия район, са благодатна почва и за възникване на новата християнска култура, за създаване на особената атмосфера, в която новото учение не само печели последователи, но и формира своите апостоли и пътеводители.

Такъв е свети Иван Рилски, един от най-ярките представители на отшелничеството не само у нас, но и в християнския свят по време на ранното Средновековие. Неговото отшелничество не е само отдалечаване от светската суета и съблазните на Лукавия. То е протест, тих протест. Стоицизъм срещу развалата на нравите и техния упадък по онова време на разруха и разпад, настъпило след войните на цар Симеон. И същевременно е негласен призив за вътрешното освобождаване на човека, доколкото ония условия на безпросветност и ограничени кръгозори, позволявали това. В тоя смисъл свети Иван Рилски е изпреварил не с години, и не дори с векове своето време. Той е изпреварил своето време с цяло хилядолетие. Доколкото човек все още е роб на толкова свои погибелни страсти и несъвършенства. А с колко още ще изпреварва времето си занапред, за това може да се гадае. Знае се само, че изпреварването продължава, дотолкова, доколкото човек и човечеството все още не са достигнали своята хармония на разума и чувствата, такива каквито ги въздигаше в своето учение Исус Христос, Божият син человечески.

Тук му е мястото да кажем нещо повече за пещерата край село Гърбино, където свети Иван Рилски е останал известно време, след като намерил изгубената си коза. От пещерата извира вода и тя се смята за света вода, която лекува всички болести. Такива са поверията, а водата наистина има лечебни качества. Пещерата е висока три метра и широка четири, а дълга - пет метра. В нея вътре има голям каменен кръст, и друг по-малък - железен. Стара традиция е да се отслужва молебен в чест на свети Иван Рилски на първи ноември всяка година. Ден преди черковната служба се коли жертвен овен, докарват се с кон котли, зеленчуци, икони от близкото село. През нощта край пещерата се вари курбан, за здраве и хорско побратимяване. Сутринта на следващия ден цялото население от малкото село Гърбино и дошлите гости от съседните Раждавица, Буново, Скакавица и Земен, отиват при пещерата, хапват от курбана, палят свещи за здраве, застават в молитвено смирение пред иконите на светците - християнски мъченици и пресвети проповедници на вярата Христова. И непременно измиват очите си с лековитата, извираща вода от пещерата, с вяра за предпазване от болести, или за изцеление. После прибират иконите и ги връщат в селото, за да дочакат следващата година събиране в чест на светеца, който през всичкото време незримо присъства със своя дух както и със своя лик, изписан на икони и в душите на присъстващите местни хора и гости. След това рано преди обяд те всички отиват отново в селото, където започва съборът. Срещат се роднини, близки, непознати се запознават, почва едно общуване, при което хората се чувстват едноплеменници и едноверци. Изглаждат се недоразумения, възникнали по-рано от месеци и години, отворени рани се намазват с благия мехлем на опрощението и на разбирателството - така както в своето време преди стотици години бе проповядвал по тези места, в Гърбино и Раждавица, свети Иван Рилски. Отшелникът от Рила слиза при хората, а те осъзнато или неосъзната се стремят да се въздигнат към неговите висоти на духовно възвисяване... Свирджии от село Злогош свирят хора до късно вечерта, а хората се веселят, сякаш преселили се в друг свят. Село Гърбино няма черква и затова хората там посещават пещерата през цялата година, да се молят и черкуват. Тези сведения за честването на светеца при пещерата събрах от възрастните местни хора-християни Василка Рангелова и Цветан Стаев Петров от село Гърбино, които понастоящем живеят в Раждавица.

На хиляда и петстотин метра източно от параклиса и на километър от село Раждавица се намира местността "Преграда", забележителна с това, че има големи и чудновати скални образувания, с пещерите "Гълъбарника", "Белеващица", "Зимника" и други по-малки. Споменатите три са по-големи от пещерата в Гърбино и в тях може да се намира подслон за туристи и гости по този край, да се прекарват романтични дни и вечери - за любителите на романтиката и пътуванията по местата, където е пребивавал и отшелника от Рила.

И вече идба ред да кажа повече за моето село Раждавица (на 14 километра северно от Кюстендил). Иска ми се да вярвам, че ще убедя читателя - не случайно свети Иван Рилски е избрал това място за по-продължително пребиваване, преди окончателно да се оттегли на пост и молитва в дебрите на рилската пустиня... Селото се намира на километър и половина южно от параклиса на името на светеца. Самата природа е привличала тук хора-заселници от най-древни времена. Мястото е оградено от всички страни с хълмове, а на юг се отваря достъп до богати и плодородни земи. По средата на района протичат три реки - Струма,

Драговищица и Шегава. На тая земя богато се раждат плодове, зеленчуци, от които съвсем естествено е дошло името Раждавица. Най-старите заселници са траките, които нямали своя държава, а се управлявали от местни вождове. Имали особени обичаи. При раждането на дете плачели, защото го очакват много страдания и изпитания. При умирането на човека се радвали и се веселили, защото така се прекратявали земните му мъки. При траките се ширела свободната любов -преди да създадат семейство, момчетата и момичетата имали пълната свобода да общуват и да се любят, като племенните вождове или вождовете на отделнЬ населено място имали правото да притежават по няколко жени. Когато вождът умре, близките определят коя от жените да го придружи на оня свят. Посочената жена считала това за голяма чест и се самоубивала, за да последва любимия си. Останалите негови жени се чувствали обидени, плакали и се скубели косите от мъка, че не са удостоени да придружат любимия мъж в неговото задгробие. Освен това, според преданията, траките били хора на веселието; за което твърде много допринасяло и отглеждането на лозя и правенето на вино. Не случайно те имат бог Дионисий, на виното и веселието. Веселието, което не рядко преминавало в пиянство, липсата на писменост и организирана държавност, допринася твърде много за тяхното изчезване от лицето на историята, да не се вписват с писмени знаци в нейните страници. Вписват се със своето изкуство, пред което и днес не преставаме да се удивляваме.

на предприети репресии и на религиозен фанатизъм против българското християнско население, наричано от поробителя "гяури". Построената през 1600 година черква "Успение Богородично" е служила за конюшна на турския аскер, като там запирали конете си. След това селото отново почва да се заселва от хора-хрис-тияни, които бягат от турските неволи и золуми. Не са могли да търпят турското робство. Заселници е имало от различни краища на Западна България, но най-много, може би половината от населението, идва от град Кочани, който понастоящем се .намира в границите на република Македония. По онова време имало натиск хората в Кочани да бъдат помохамеданчвани и те бягали от потурчаването. Черквата в Раждавица е строена на метър от повърхността на земята, съгласно разпорежданията на турската власт, която по този начин е принуждавала българите да търпят унижения и винаги да се чувстват религиозно неоправданаи... През 1936 година, по инициатива на свещеник Никола Меч-ков, на мястото на старата черковна постройка, е построена по-голяма, нова черква. В новата черква е поставен олтара от предишната стара черква, която я съединява с миналото. Кръстът на задната част на черквата също е взет от старата черковна сграда и е пренесен до наши дни.

се върнали от фронтовете на Балканската война, а и след това от фронтовете на Първата световна, останалите живи фронтоваци на Раждавица се събират и дават клетва - всяко семейство да има по три-четири деца, за да се подобри приръста на населението. Защото след войните населението на цяла България силно намаляло. От правените изследвания наистина се вижда, че почти всяко семейство в периода между Първата и Втората световни войни, е имало по три-четири деца. Това личи и от данните на живущите в селото през 1934 година, когато неговите жители са наброявали 1204 души. Понастоящем има триста и осем жители - това са цифрите. Тълкуванията и коментарите оставям на читателя.

А какви плодове се раждат тука!...Най-добре вирее прочутата череша от сорта "Раждавичка беловица", средна на едрина, розова на цвят, месеста част бяла, лек възкисел вкус, с богат воден сироп. Тази череша единствено в Раждавица и в някои околни села вирее. Навремето софиянци са я харесвали пред всички останали, защото в месестата си част съдържа най-малко целулоза. Ще дам пример със съпругата ми, която по черешобер се подлага на плодова диета и когато е на село консумира по пет килограма дневно от "Раждавичка беловица", без никакви последствия. А ако консумира дори половин килограм от сорта"бинг", след половин час почват стомашните болки... Раждавица е прочута и с ябълковите си насаждения. Раждавичката ябълка от сорта "Тетовка", сравнена"Тетовка" от Ботевградско, има далече по-добри вкусови качества. Докато раждавичката има приятен аромат и е по-сочна, ботевградската не притежава тези качества. По време на беритбата на ябълки и череши от гара Раждавица всеки ден заминават по десет-дванайсет вагона с плодове за София и различни градове на страната. Също и за износ - когато има пазари. Ябълковата градина от пет хиляди декара разположена между селата Ражда-

Славяните се заселват в Кюстендилско и в Раждавица през 6 и 7 век. А прабългарите идват в началото на 9 век, по време на царуването на хан Крум. От тогава се настанява трайното население по тези места, което дава етническия му облик и днес... Красотите на Раждавица не са останали незабелязани от академик Константин Иречек, който в своя фундаментален труд "Пътувания по България" пише следното: "Там долу тече Струма по криволесто корито, пълно с пясък, с ниви по бреговете и скали над тях по източната страна. Малко поле, което се простира около 5 километра край Струма, нагоре ако ще да е верна, българо-сръбското бойно поле в 1330 година. Отзад се вижда цялото село Раждавица, а до него по долните врати на струмските теснини, засенчени от група тополи. Раждавица, според преданието, била някога град, около нея казват, се показвали 12 църквища."

Красотите на Раждавица не са останали извън погледа на най-забележителния български художник Владимир Димитров-Майстора, който живееше в съседното село Шишковци от 1925 до 1944 година. През 1944 година бе на постоянно местоживеене в Раждавица. Когато е идвал в нашето село, той не е ползвал превоз, а е вървял направо през овощните градини пеша, да им се наслаждава на красотите и ароматите. В Раждавица е рисувал не един и двама селяни, но най-често четката му е ваяла красиви момичета. Стана Гогова я рисувал в продължение на три години в най-различни състояния и ракурси. Имал е определена симпатия към нея. Рисувал е в различни селища момичета, но само върху нейната картина поставя името Стана.

Не само раждавчани, но и хората от околните села- Буново, Гърбино, Скакавица, Стенско, Шишковци, Шипочане са трудолюбиви, защото са малоимотни. Най-богатият селянин навремето е имал осемдесет декара земя. Това ги е принудило да се заловят с овощарство. Селото ни, макар и малко по население, се явява център на околните села. Само Шишковци има по-голямо население от нашето. За това, че раждавчани са работливи, пословично работливи, ще се позова на думите на леля Верка Левакова, която на връщане от нива, като я питах къде е ходила, тя отговори, че е ходила да окопава царевица. Не ти ли са множко годините, осемдесет и не ти ли е трудно? Тя отговаря на това питане така - ами трудно ми е, ама като почна да копая, я копам та още ми се копа. Трудно е, но си обичам работата и без нея ми е още по-трудно...

Трудолюбието на раждавчани идва не само заради хляба и прехраната. То е заложено в самите тях, част е от техния природен и естествен инстинкт за това, че човек идва на тая земя да засади плодно дръвче, да отгледа не само децата си, но и една малка градина, която е част от голямата градина на реалния живот. И защо да не си представим, че тази градина или стремежът към нея, и тези овощни насаждения и този труд в тях, са кътче от онова царство Божие, създадено тук на земята край Струма и по землището на нашето село? И не бих се очудил, ако някога аз или някой от нас, съгледа между дърветата с натежали от плодове клони да върви един ореолен човек и да се радва на тези плодове както пратеник Господен. Може той да е самият свети Иван Рилски, слязъл от своите рилски висоти и от иконите на България, за да наобиколи местата, където е проповядвал словото Божие и да види дали посеяните семена са попаднали на благодатна почва.

След една година срещнах същия Валентин, който ми благодари и сподели следното: Със свои приятели отишъл на мястото в Раждавица, да засажда черешови и кайсиеви дръвчета. Приятелите му ахнали от прекрасната природа до мястото на бъдещата овощна градина като се надпреварвали да казват - ние и във въображението си за Господния рай не сме имали такава представа. Такава природа, съчетана с красотата, никога не сме виждали. Скалите съперничат на белоградчишките по своите изваяния, като между тях има по-големи и по-малки пещери. Малката река Шегава дава вода да се поливат зеленчукови и овощни градини. Наблизо река Струма, с клекнали на брега рибари, които чакат някоя рибка да клъвне стръвта на въдиците им...На една поляна младежи пържат в тиган уловената вече риба. Не далеч от тях - друга палатка, пред която младежи по бански костюми си правят слънчеви бани. Поискахме от една жена да ни откъсне домати и чушки срещу заплащане, тя ни откъсна и попита дали не искаме и лютиво чушле. Но за заплащане и дума не даваше да се изговори - това тук не е пазар, драго ми е, дала съм, бъдете живи и здрави. Група студенти от Перник ни питат къде е пътеката за пещерите. Отиват на екскурзия, през село Буново, до езерото "Байкал" и след това с автобус до Перник...Оказа се, че около даденото му за овощна градина място има всякакви билки - смрадлика, риган, жълт кантарион, маточина, роз мари, бъз, подбел - цяла аптека под отрито небе. Ами тези билки и тази аптека ги е имало и по времето, когато свети Иван Рилски е живял по тези места! Само като си помисля за това, усещам, че тръпки от вълнение ми полазват... Ако слязъл от небето и от иконите, свети Иван Рилски минава по тези места, може и да послуша някои от литургиите, отслужени в негова чест в пещерата край Гърбино или в параклиса край Раждавица. И поредната проповед, вместо свещеника, да я произнесе той.