История

Kрепостта заема малък скалист връх, заобиколен от трите страни от р. Струма. Крепостните стени следват очертанията на терена, заграждайки прощ от около 1.5 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан. Вътре в крепостта са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула - донжон.
Археологическите проучвания разкриват четири периода на строеж и реконструкции.
- Първите строителни дейности са от IV - VI в. - една жилищна и една стопанска постройка, при които са открити множество фрагменти от глинени съдове - лампи, гърнета и паници, както и устия и дръжки от стъклени чашки.
- Вторият строителен период е IX - Х в. - останки от жилища градени от плет и керамични фрагменти от съдове с врязана линейна вълнообразна украса.
- Третият строителен период е XIII - XIV в. и се отличава със солидни градежи. Това са крепостната стена, кулата и църквата. При строежа на кулата е използвана вътрешна сантрачна система - дървени греди, служещи за подравняване на зида. Кулата е била отделена от останалата част на крепостта със зид. От южната му страна личи вход, който е опожаряван и преустройван три пъти.
- Четвъртият строителен период е XV - XVII в. - запазена е една правоъгълна сграда, в която е намерено съкровище от 36 златни предмета - обици, пръстени, накити за глава и монети. Монетите са сечени в периода 1500 - 1666 г, което свидетелства че сградата е ползвана до края на XVII в.

Проучванията на последната сграда и намереното в нея съкровище сочат, че калето не е било разрушено при падането под османско владичество, а вероятно оставено под управлението на спахия - християнин. Предполага се че крепостта е била разрушена в края на XVII в. при потушаването на Карпошовото въстание.

Посетете

Крепостта Калето се намира на 12 км. североизточно он с. Ръжавица, община Кюстендил, навътре в Земенския пролом.
Най-удобна отправна точка е спирка Полска Скакавица на жп линията София - Кюстендил, която се намира в средата на Земенския пролом.
Други интересни обекти в околността са: Полско - скакавишкият водопад, Самотворските кукли, Гълъбинските скали и Земенският манастир

Източници

"Каменните щитове на България" - Б. Димитров, А. Ханджийски, стр. 16-18